Въпрос: Какво те привлече в "The Giver"?
Отговор: Чета сценарии през цялото време и винаги участвам в един или два филма с малки роли, защото винаги искам да усетя, че това е правилното нещо и че мога да му се отдам напълно. Когато прочетох The Giver - първо помня, че четох книгата и помня, че бях дълбоко засегната от нея в училище. Но да си представя, че героите са играни от Джеф Бриджес и Мерил Стрийп и всичките невероятни актьори, които са в проекта, го направи голяма чест за мен, че съм Роузмари.
В: Опиши ни Роузмари. Интересното е, че в книгата Роузмари не свири на пиано. Когато ти дадоха сценария, тя свиреше ли на пиано или ти го добави?
О: Роузмари е една много интересна героиня за мен, защото ми напомня за аналогията на модерния изпълнител: повечето пъти той е уязвим и открит и заради това е толкова успешен в правенето на изкуство. Но това може и да се счита за нещо негативно. Роузмари чувставше прекалено много, беше я грижа прекалено много. Беше прекалено открита и не можа да се справи с това и мисля, че това се случва много често в днешното общество.
Когато прочетох сценария Роузмари вече свиреше на пиано. Интересно е, че тя е музикант, защото в ума ми точно такъв тип уязвимо, чувствително човешко същество би било избрано за запомняне на спомени и би било толкова отдадено към това, което прави, че да се провали.
В: Спомените са много важна част от книгата. Героинята ти съществува само в спомените, The Giver си спомня различни неща в различно време. Изживявала ли си го? Има ли някои спомени, които ти помагат, на които можеш да се уповеш както The Giver се уповава на Роузмари?
О: При писането на песни, става въпрос за събирането на спомени. Почти всяка моя песен е в минало време, поглеждам в миналото. Много рядко пиша песни за случващото ми се в момента. Повечето са спомени за нещо, което тогава не съм оценявала, но сега го. Ретроспекцията е много важна част от процеса на писане на песен. Перфектната комбинация е да бъда част от филм, в който ретроспекцията играе много важна роля.
В: Подготви ли се по някакъв начин за ролята?
О: За да се подготвя за Роузмари, се опитах да открия спомен в живота си, който би ме накарал да искам да направя избора на Роузмари. А това е спомен, който ме връща в момент, за който докато си мисля не мога да не заплача. Знаех, че накрая с избора, който Роузмари прави, а той е много трагичен, ще е тъжна сцена и се върнах в спомените си и си припомних такъв, който би ме накарал да се подготвя емоционално за сцената.
Харесва ми, че Филип (Нойс, режисьорът) наистина разкри части от Роузмари, които аз не можах докато четях сценария. Тя е много невинен свободен дух, скъпата дъщеря на The Giver, която е била мила до дъното на душата си. Това беше едно от нещата, които се опитах да проявя, нежен човек, и затова накрая тя не бе достатъчно силна, за да получава спомени на загуби и болка.
В: Може ли да ни кажеш какво мислиш за книгата? Какво в нея според теб има голямо влияние над децата?
О: Помня, че за първи път прочетох The Giver, когато бях в училище и мина толкова много време, че когато бях на трета страница на сценария ми просветна, че и преди съм го чела. Спомнях си някои елементи. Емоцията е много важна част от живота и работата ми, защото хората не биха слушали песните ми, ако не са дълбоко наранени или с разбито сърце. Емоцията е важна част от всичко в моя свят. И не мога да си представя свят без емоция. Наистина не мога. Където няма нещо като влюбването. Няма усещането, че искаш нещо, но не можеш да го имаш.
В: Опиши ни Роузмари. Интересното е, че в книгата Роузмари не свири на пиано. Когато ти дадоха сценария, тя свиреше ли на пиано или ти го добави?
О: Роузмари е една много интересна героиня за мен, защото ми напомня за аналогията на модерния изпълнител: повечето пъти той е уязвим и открит и заради това е толкова успешен в правенето на изкуство. Но това може и да се счита за нещо негативно. Роузмари чувставше прекалено много, беше я грижа прекалено много. Беше прекалено открита и не можа да се справи с това и мисля, че това се случва много често в днешното общество.
Когато прочетох сценария Роузмари вече свиреше на пиано. Интересно е, че тя е музикант, защото в ума ми точно такъв тип уязвимо, чувствително човешко същество би било избрано за запомняне на спомени и би било толкова отдадено към това, което прави, че да се провали.
В: Спомените са много важна част от книгата. Героинята ти съществува само в спомените, The Giver си спомня различни неща в различно време. Изживявала ли си го? Има ли някои спомени, които ти помагат, на които можеш да се уповеш както The Giver се уповава на Роузмари?
О: При писането на песни, става въпрос за събирането на спомени. Почти всяка моя песен е в минало време, поглеждам в миналото. Много рядко пиша песни за случващото ми се в момента. Повечето са спомени за нещо, което тогава не съм оценявала, но сега го. Ретроспекцията е много важна част от процеса на писане на песен. Перфектната комбинация е да бъда част от филм, в който ретроспекцията играе много важна роля.
В: Подготви ли се по някакъв начин за ролята?
О: За да се подготвя за Роузмари, се опитах да открия спомен в живота си, който би ме накарал да искам да направя избора на Роузмари. А това е спомен, който ме връща в момент, за който докато си мисля не мога да не заплача. Знаех, че накрая с избора, който Роузмари прави, а той е много трагичен, ще е тъжна сцена и се върнах в спомените си и си припомних такъв, който би ме накарал да се подготвя емоционално за сцената.
Харесва ми, че Филип (Нойс, режисьорът) наистина разкри части от Роузмари, които аз не можах докато четях сценария. Тя е много невинен свободен дух, скъпата дъщеря на The Giver, която е била мила до дъното на душата си. Това беше едно от нещата, които се опитах да проявя, нежен човек, и затова накрая тя не бе достатъчно силна, за да получава спомени на загуби и болка.
В: Може ли да ни кажеш какво мислиш за книгата? Какво в нея според теб има голямо влияние над децата?
О: Помня, че за първи път прочетох The Giver, когато бях в училище и мина толкова много време, че когато бях на трета страница на сценария ми просветна, че и преди съм го чела. Спомнях си някои елементи. Емоцията е много важна част от живота и работата ми, защото хората не биха слушали песните ми, ако не са дълбоко наранени или с разбито сърце. Емоцията е важна част от всичко в моя свят. И не мога да си представя свят без емоция. Наистина не мога. Където няма нещо като влюбването. Няма усещането, че искаш нещо, но не можеш да го имаш.
Q: What attracted you to The Giver?
A: I read scripts all the time, and I have only been in very tiny parts in one or two movies because I was always waiting for the right thing to come along to fully commit. When I read The Giver-first of all, I remembered reading the book, and I remember it deeply affecting me in school. But picturing the characters played by Jeff Bridges and Meryl Streep, and these incredible actors who had already signed on to the project, it was absolutely an honor to be approached to play Rosemary.
- See more at: http://www.taylorswiftweb.net/#sthash.Ht6TrGbG.dpuf
A: I read scripts all the time, and I have only been in very tiny parts in one or two movies because I was always waiting for the right thing to come along to fully commit. When I read The Giver-first of all, I remembered reading the book, and I remember it deeply affecting me in school. But picturing the characters played by Jeff Bridges and Meryl Streep, and these incredible actors who had already signed on to the project, it was absolutely an honor to be approached to play Rosemary.
- See more at: http://www.taylorswiftweb.net/#sthash.Ht6TrGbG.dpuf
Няма коментари:
Публикуване на коментар