Но албумът отбелязва и лична промяна за 24-годишната певица: тя има нова къса прическа, нов уличен стил и може би най-важното, премести се от Нашвил в Ню Йорк през март. В миналото, Суифт често използваше песните си, за да си го връща на бивши гаджета. Някои вече отбелязаха, че вдъхновението за новата й песен “Out of the Woods” е Хари Стайлс от One Direction, но тя в момента е необвързана. "През последните две години мъжете не са били мой приоритет," казва тя.
Преобразяването на Суифт върви по мед и масло засега. “Shake It Off” дебютира под #1 в класацията Billboard Hot 100, албумът е може би най-добрият в кариерата й и експерти от индустрията предсказват, че той ще продаде от 800,000 до 900,000 копия през първата седмица - най-добрите продажби на албум през 2014. С пристигането на "1989" на 27 октомври, Суифт разкрива причините зад личната и професионалната й трансформация. "Минавала съм през толкова много фази и трябваше да си взимам поука пред целия свят," казва тя. "Чувствам се доста по-подготвена да се оправям с нещата сега."
Музиката и животът ти са се променили коренно, откакто предишния ти албум излезе. Какво става?
Обичам да гледам на албумите като на изявления. Визуално, звуково, емоционално, искам те да имат свой собствен отпечатък. Този път правя каквото си искам. Исках да направя поп албум, така че го направих. Исках да бъда честна и непоклатима за това и го направих. Исках да се преместя в Ню Йорк - нямаше никаква причина за това решение, не беше заради някаква любов или бизнес - и го направих. Исках да отрежа косата си, и това направих. Всички тези неща изразяват как искам да живея живота на мои условия. Затова и празнувам тази фаза от живота ми, защото ме прави много, много щастлива.
Затова ли реши “Shake It Off” да бъде първия сингъл? Песента е като заявление, че ти ще продължиш да правиш каквото си искаш.
"Shake It Off" е за това как се справям с критицизма и клюките и униженията и всички онези неща, които ме нараняваха. Сега се справям с тях като им се смея. Не исках да се чувствам като жертва. Преди четири години излезе моя песен на име "Mean" и в нея се пееше от перспективата "Защо се заяждаш с мен? Защо никога не мога да направя нищо правилно в твоите очи?" Идваше от някак си победена позиция. След няколко години обаче, "Shake It Off" излезе и в нея се пее "Знаеш ли какво? Ако си разстроен и раздразнен, че съм себе си, ще бъда себе си още повече и се забавлявам повече от теб, така че не ми пука."
Преместването в Манхатън бе нещо ключово за теб - започваш "1989" с “Welcome to New York.”
Тази песен е за оптимизма, с който подходих към местенето си в Ню Йорк. Бях развълнувана от мисълта, че тръгвам на ново приключение и звученето на песента на практика отразява емоцията, че всичко е възможно в Ню Йорк.
В миналото си имала доста песни за бившите си. Същото ли е с този албум?
Мисля, че хората използват израза, че "всичко се е въртяло около момчетата", но този албум не е такъв, защото това просто не беше нещо, върху което бях фокусирана. Не беше мой приоритет в изминалите две години. Ако има песен за връзка, тя е ретроспекция на стара връзка и какво съм научила от нея. Не мисля, че никой от миналото ми или в живота ми ще бъде разстроен от този албум. Никога не съм била толкова развълнувана за албума - изобщо не съм отегчена.
Какво прави "1989" толкова вълнуващ?
Албумът е направен само на моите условия, с ничие влияние. Не трябваше да мисля много за музикалната посока. В миналото, винаги се опитвах да се уверя, че държа здраво два различни жанра и този път трябваше да мисля само за този, а този път трябваше да мисля само за този, което от креативна гледна точка е облекчение. Хубаво е да съм честна за това какво правя.
Защо сега реши да станеш поп?
Мисля, че решението ми беше повлияно от това, че когато си спомнях за "Red" и как хората ме питаха коя е любимата ми песен, аз винаги казвах “I Knew You Were Trouble” без да се колебая. Когато отидох в студиото, за да започна с този албум, исках да се уверя, че ще звучи различно от всичко, което съм правила досега и попът ме привличаше. Но чак след година, признах пред себе си и екипа ми, че този албум ще е поп. Не можем да го наречем кънтри, това би било най-лицемерното нещо, което можем да направил и от уважение към жанра и музикалния град, който обожавам, трябва да бъда искрена.
Имало ли е някакви отзиви от Нашвил?
Те знаят, че благодарение на тях съм тук и знаят, че това ми е известно. Но наистина не съм виждала някой, който е бил много разстроен. Мисля, че като съм честна с хората за това, те разбират, че не се опитвам да ги заблудя. Не мога да боядисам една стена синя и да им казвам, че е зелена.
Коя е най-голямата разлика между това да правиш поп песни и това да правиш кънтри песни?
Когато правиш поп, можеш да направиш припев от различни елементи, с които преди не можех да работя и това като текстописка, беше вълнуващо. Можеш да крещиш, говориш или шептиш - и ако е достатъчно умно, ще стане припев. Да си играя с различни звуци също беше вълнуващо - звуци от 80-те, с които бях обсебена, като например синтезиран поп. Обичам продукциите на Питър Гейбриъл и Мадона от късните 80-те и Ани Ленъкс и Шинийд О'Конър като вокален стайлинг.
Как започна да харесваш музика, която е излязла, преди да се родиш?
Обичам да гледам историята на музикалната и поп култура. Очарована съм от държанието на хората в късните 80-те. В поп музиката, всички рискуваха и бяха креативни. Всички променяха себе си и поемаха смели рискове и предизвикваха изкуството си. Дори и в модата. "Кои са нормалните цветове, които можем да носим? Кои са нормалните неща, срещу които можем да опълчим?" Имаше едно чувство на оптимизъм и безкраен потенциал, на това, че наистина всичко е възможно. Всички тези неща оставиха отпечатък в живота ми в последните две години. Този албум бе моето ново начало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар